 |
|
АкушерствоАнатомияАнестезиологияВакцинопрофилактикаВалеологияВетеринарияГигиенаЗаболеванияИммунологияКардиологияНеврологияНефрологияОнкологияОториноларингологияОфтальмологияПаразитологияПедиатрияПервая помощьПсихиатрияПульмонологияРеанимацияРевматологияСтоматологияТерапияТоксикологияТравматологияУрологияФармакологияФармацевтикаФизиотерапияФтизиатрияХирургияЭндокринологияЭпидемиология |
Информация за текста
© 1981 Атанас Далчев, превод от френски © 1981 Невяна Розева, превод от френски
Alexandre Dumas Le comte de Monte-Cristo, 1845–1846
Източник: http: //dubina.dir.bg Сканиране, разпознаване и редакция: Сергей Дубина, декември 2003 Редакция: Alegria и NomaD, 2009
Издание: АЛЕКСАНДЪР ДЮМА, ГРАФ МОНТЕ КРИСТО (I том, роман) Издателство „Народна младеж“, София, 1981 Превод от френски: Атанас Далчев (глави 1–30) и Невяна Розева (глави 31–57) Редактор Анна Сталева Художник Любен Зидаров Художествен редактор Димитър Чаушов Технически редактор Елена Млечевска Коректор Мери Илиева Трето издание. ЛГ VII. Тематичен № 23 95376 / 6126-8-81 Дадена за набор на 14. IX. 1979 година. Подписана за печат на 23. IV. 1980 година. Излязла от печат на 2. IX.1981 година. Поръчка № 139. Формат 60×90/16. Печатни коли 46, 50. Издателски коли 46, 50. Усл. изд. коли 40, 80 Цена 5, 15 лева.
АЛЕКСАНДЪР ДЮМА, ГРАФ МОНТЕ КРИСТО (II том, роман) Издателство „Народна младеж“, София Превод от френски Невяна Розева Редактор Анна Сталева Художник Любен Зидаров Художествен редактор Димитър Чаушов Технически редактор Гинка Чикова Коректор Мария Стоянова Френска, Четвърто издание, 1987.
Paris, Calmann-Levy, editeurs
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2170] Последна редакция: 2009-01-21 10:19:54
Спасибо, что скачали книгу в бесплатной электронной библиотеке Royallib.ru Оставить отзыв о книге Все книги автора [1]Който си има съдружник, има си господар. Б.пр.
[2]Розата — хан, странноприемница. Б.пр.
[3]Нека оръжието отстъпи на тогата. Б.пр.
[4]Пеем на глухи. Б.пр.
[5]Когато пастирът караше. Б.пр.
[6]Зло докарваш в дома на дедите си. Б.пр.
[7]Войни, ужасни войни. Б.пр.
[8]Упорит, неприятен сърбеж. Б.пр.
[9]Упорит. Б.пр.
[10]Така и ти побеждаваш задъхан. Б.пр.
[11]Справедлив и твърд в решенията мъж. Б.пр.
[12]В оригинала fiacre — закрит файтон. Бел. Alegria
[13]Папски пратеник. Б.пр.
[14]Неотчуждаем имот, който се предава на най-големия син заедно с титлата. Б.пр.
[15]Герой от романа на Волтер „Кандид“. Б.пр.
[16]Приток на река Рона. Б.пр.
[17] Ферада — провансалски празник по случай белязването на биковете с нажежено желязо. Б.пр.
[18] Тараска — изображение на чудовище, разнасяно на Петдесетница или на празника на света Марта по улиците. Б.пр.
[19] Кошинила — насекомо, от което се добива карминова боя. Б.пр.
[20] „Непостоянство е името ти, жена!“ (Шекспир — „Хамлет“.) Б.пр.
[21] Al second o piano (ит.) — на втория етаж. Б.пр.
[22] Луидор — френска златна монета, обикновено равна на 20 франка. Б.пр.
[23] Баркета — лодка. Б.пр.
[24] Купър, Фенимор — американски писател, автор на приключенски романи (1789–1851). Б.пр.
[25] Мериът, Фридрик — английски детски писател (1792–1848). Б.пр.
[26] Адамастор — измислен герой на писателя Камоенс; явил се пред Васко да Гама пред носа на Бурите (сега Добра надежда) и не го пуснал по-нататък. Б.пр.
[27] „Хугеноти“ — опера от Майербер. Б.пр.
[28] Лукул — богат римлянин, прочут с пиршествата си. Б.пр.
[29] Апер (Франсоа) — френски индустриалец от началото на XIX век. Б.пр.
[30]Прякор на известния благодетел Е. Шампьон. Б.пр.
[31] Хеба — богиня на младостта; Зевсова дъщеря, натоварена да поднася нектар и амброзия на боговете (гръцка митология). Б.пр.
[32] Гузарате — индийска област в провинция Бомбай. Б.пр.
[33] Голконда — столица на Хайдарабад (Индия), синоним на много богат град. Б.пр.
[34] Икар — митологичен герой, който се опитал да лети, като си залепил крила с восък, но восъкът се разтопил и той се удавил (гръцка митология). Б.пр.
[35] Лорелай — скала от десния бряг на Рейн, свързана с легенда за русалка, която примамвала моряците. Б.пр.
[36] Амфион — син на Зевс, поет и музикант, построил стените на град Тива (гръцка митология) Б.пр.
[37] Цирцея — магьосница от Омировата „Одисея“. Б.пр.
[38] Фрина — гръцка хетера. Б.пр.
[39] Клеопатра — прочута египетска царица. Б.пр.
[40] Месалина — римска императрица. Б.пр.
[41] Бурнус — бяло наметало на арабски и африкански племена Б.пр.
[42] Moccoletti — свещи. Б.пр.
[43] Affettatore — посредник. Б.пр.
[44] Тромблон — широкоцевна пушка. Б.пр.
[45] О, Бакхус! (бог на виното у древните римляни). Б.пр.
[46] Lacryma Christi — вид бяло вино. Б.пр.
[47] Борго (итал.) — градче. Б.пр.
[48] Джото — флорентински художник (1233–1336). Б.пр.
[49] Пинели — италиански художник (1781–1835). Б.пр.
[50] Контадино — селянин. Б.пр.
[51] Деянира — жена на Херкулес (гръцка митология). Б.пр.
[52] Робер (Леопол) — френски художник (1794–1835). Б.пр.
[53] Шнец (Жан) — френски художник (1787–1870) Б.пр.
[54] Аверн — езеро при Неапол в кратера на угаснал вулкан; Вергилий го споменава като вход към ада. Б.пр.
[55] Mazzolato — смазан с топуз. Б.пр.
[56] Decapitato — обезглавен. Б.пр.
[57] Par bleu (фр.) — то се знае, дявол да го вземе! Б.пр.
[58] Буф — оперен театър. Б.пр.
[59] Амбигю — парижки театър. Б.пр.
[60] Posto (ит.) — място. Б.пр.
[61] Медора — героиня от Байроновия „Корсар“. Картина на Ари Шефер, рисувана през 1834 г. Б.пр.
[62] Si (ит.) — да. Б.пр.
[63] Кралете безделници — прозвище на последните френски крале от династията на Меровингите, от Тиери III до Хилдерик II (625–751), изоставили властта си на първия дворцов сановник — майордома. Б.пр.
[64] Permesso (ит.) — Позволено ли е? Б.пр.
[65] Гигес — лидийски пастир. Според преданието притежавал пръстен, с който ставал невидим (VII в. пр.н.е.). Б.пр.
[66] I signori francesi (ит.) — господа французите. Б.пр.
[67] Ирокези — индианци от Северна Америка. Б.пр.
[68] Al suo commodo (ит.) — Заповядайте, ако обичате. Б.пр.
[69] Гастен — лекар, екзекутиран за отравяне (1796–1823). Б.пр.
[70] Puros (ит.) — чисти. Става дума за истински хавански пури. Б.пр.
[71] Режия — тютюнев монопол. Б.пр.
[72] Mandaia (итал.) — нож на гилотина. Б.пр.
[73] Кало (Жак) — френски художник с оригинални и дръзки хрумвания (1592–1653). Б.пр.
[74] Астарта — семитска богиня на небето. Б.пр.
[75] Ротшилд (Майер) — основател на прочута еврейска банкерска фирма (1743–1812). Б.пр.
[76] Байоко (итал.) — старинна папска монета (разг.) грош. Б.пр.
[77] Дидие — герой от драмата „Марион Делорм“ от Виктор Юго. Б.пр.
[78] Антони — пиеса от Дюма баща. Б.пр.
[79] Барбери — коне за надбягвания. Б.пр.
[80] Еол — бог на ветровете (гръцка митология). Б.пр.
[81] Аквилон — бог на бурите. Б.пр.; римски бог на северния (или североизточния) вятър. — Бел.NomaD.
[82] «Сега вече вярвам в италианските бандити» (англ.). Б.пр.
[83] „Ако в шест часа сутринта четирите хиляди пиастра не са в ръцете ми, в седем часа граф Алберто няма да е между живите. Луиджи Вампа“ (итал.) Б.пр.
[84] Salite (итал.) — качете се. Б.пр.
[85] Колумбариум — помещение за пазене на пепел или кости на мъртъвци. Б.пр.
[86] Хурони — индианско племе от Северна Америка. Б.пр.
[87] Вендета (итал.) — кръвно отмъщение. Б.пр.
[88] Монтион (Жан-Батист, барон дьо) — френски филантроп, основател на награда за добродетелност и литература (1733–1820) Б.пр.
[89] Лука дела Робиа — флорентински скулптор (1400–1482). Б.пр.
[90] Бернар дьо Палиси — френски писател и керамик от XVI в. Б.пр.
[91] Сюли (Максимилиан) — министър и приятел на крал Анри IV (1553–1641). Б.пр.
[92] Чандернагор — текстилен център в Индия. Б.пр.
[93] Уелски принц — английският престолонаследник. Б.пр.
[94]Райхщадският херцог титлата на сина на Наполеон I след 1814 г. Б.пр.
[95] Pane — кеят и пристанището на XII градска част в Париж. Б.пр.
[96] Рено дьо Монтобан — един от четиримата паладини, възпети от Ариосто в Бесния Ролан. Б.пр.
[97] Гиш, Мортемар — Известни френски родове; от първия е била фаворитката на Анри IV — графиня дьо Гиш, от втория — фаворитката на Луи XIV — маркиза дьо Монтестан. Б.пр.
[98] Ментьонон (Франсоаз, маркиза дьо) — морганатическа съпруга на Луи XIV (1635–1719). Б.пр.
[99]Монета, сечена в град Тур (Франция). Б.пр.
[100] Какус — прочут разбойник от гръцката митология. Б.пр.
[101] Ариосто — италиански поет от Възраждането (1476–1533). Б.пр.
[102] Касба — арабска крепост. Б.пр.
[103]Т.е. са били рицари от ордена, основан от легендарния английски крал Артур (VI век). Б.пр.
[104] Olla podrida — испанско ядене, смес от разни видове месо, сланина и зеленчуци. Б.пр.
[105] Къри — индийско ядене с лютиви подправки. Б.пр.
[106]Блатиста област в Италия покрай Тиренско море. Б.пр.
[107]Блатиста местност в Римската област. Б.пр.
[108] Тулия — съпруга на Тарквиний Горди; Попея — съпруга на Нерон. Б.пр.
[109]Вулкан в Андите (Еквадор). Б.пр.
[110]Сатирични вестници от тридесетте години на XIX в. Б.пр.
[111]Игра на думи: franc значи и франк (французин), и свободен и откровен. Б.пр.
[112] Дюпре (Жул) — пейзажист от Барбизонската школа (1811–1885). Б.пр.
[113] Дьолакроа (Йожен) — френски художник (1798–1863). Б.пр.
[114] Буланже (Луи) — френски художник (1806–1867). Б.пр.
[115] Диас (дела Пеня-Нарсис) — френски художник (1808–1876). Б.пр.
[116] Декан (Александър) — френски художник (1803–1860). Б.пр.
[117] Роза (Салватор) — италиански художник, поет и музикант (1615–1673). Б.пр.
[118] Доза (Пиер) — френски държавник (1809–1878). Б.пр.
[119] Гро (Жан-Антоан, барон) — френски художник (1771–1835). Б.пр.
[120] Д’Озие (Пиер) — създател на родословните табла на видни френски родове в сто и петдесет тома (1592–1660). Б.пр.
[121] Жокур (Луи) — френски енциклопедист (1704–1779). Б.пр.
[122]Равнина в Алжир. Б.пр.
[123]Извън градските стени. Б.пр.
[124]Градове в Корсика. Б.пр.
[125]Благословено (итал.). Б.пр.
[126]Малолетен прислужник (англ.). Б.пр.
[127]Тримачтов боен кораб. Б.пр.
[128] Албани (Франческо) — италиански художник (1573–1660). Б.пр.
[129] Фаторе (Джовани-Франческо Пени, наричан Фаторе) — флорентински художник (1496–1536). Б.пр.
[130] Торвалдсен (Берти) — датски скулптор (1768–1844). Б.пр.
[131] Бартолони (Лоренцо) — италиански скулптор (1771–1850). Б.пр.
[132] Канова (Антонио) — италиански скулптор (1857–1821). Б.пр.
[133] Буше (Франсоа) — френски художник (1703–1770). Б.пр.
[134]Става дума за книгата на Жан-Жак Русо Емил или за възпитанието. Б.пр.
[135] Арле (Ашил) и Моле (Едуар) — френски магистрати и държавници от XVI в. Б.пр.
[136] Pede claudo — куц крак. Б.пр.
[137] Non bis in idem (или ne bis in idem) (лат.) — не два пъти за едно и също. Става въпрос за един от принципите на Римското публично право, според който никой не може да бъде обвиняван и/или осъждан втори път за дадено престъпление. Бел. Alegria
[138] Калибан — герой от Шекспировата драма „Бурята“. Б.пр.
[139] Гал (Франц) — германски лекар, френолог (1758–1828). Б.пр.
[140] Маре — старинен парижки квартал с големи частни домове. Б.пр.
[141]Легендарна вавилонска двойка, чиято любов е възпята от Овидий. Б.пр.
[142]Мярка за повърхност, равна на 4 до 5 декара. Б.пр.
[143] Фламел (Никола) — френски писател, минавал за алхимик (1330–1458). Б.пр.
[144] Фонтана (Феличе) — италиански естественик (1730–1805). Б.пр.
[145] Кабанис (Жорж) — френски лекар (1757–1808). Б.пр.
[146]Растение от рода на Nux vomica (Brucea ferruginea). Б.пр.
[147] Галан (Антоан) — френски ориенталист (1646–1755). Б.пр.
[148]Герои от „Приказки от хиляда и една нощ“. Б.пр.
[149] Дерю (Антоан) — прочут отровител (роден през 1744, екзекутиран през 1777). Б.пр.
[150]Силна отрова, наречена на изобретателката й италианката Тофана.
[151] Маженди (Франсоа) — френски физиолог (1783–1855). Б.пр.
[152] Флуран (Жан-Пиер) — френски физиолог (1794–1867). Б.пр.
[153]Ловец, превърнат от Диана в елен и разкъсан от собствените си кучета (гръцка митология). Б.пр.
[154] Ан Буте, наричана госпожица Марс, френска артистка (1779–1847). Б.пр.
[155] Калиостро — прочут шарлатанин италианец, приближен към двора на Луи XVI (1743–1795). Б.пр.
[156] Набаб — титла на висш индийски дворцов сановник или губернатор на област. Б.пр.
[157] Медуза — една от трите зли горгони, която вкаменявала с погледа си (гр. мит.). Б.пр.
[158] Байар — прочут френски пълководец, наричан безстрашния и безукорен рицар (1473–1524). Б.пр.
[159] Дю Геклен — прочут френски рицар от Стогодишната война (1320–1380). Б.пр.
[160] Пусен (Никола) — френски художник, родоначалник на класическата живопис във Франция (1594–1665). Б.пр.
[161]За пари и светост се вярва на половина от половината. Б.пр.
[162]Игра на карти. Б.пр.
[163]Пародия на френската поговорка — дните се следват, но не си приличат. Б.пр.
[164] Габриела д’Естре — фаворитка на Анри IV (1573–1599). Б.пр.
[165] Per Bacco — Бакхус: бог на виното, по смисъл тук — дявол да го вземе! Б.пр.
[166] Opeccato! (итал.) — Жалко! Б.пр.
[167]Герой от драма на Дюма-баща. Б.пр.
[168] Τηλέ γραφος — далеко писане (има се предвид значението на думата телеграф) Бел. Alegria
[169] Сънливец — вид полски гризач. Б.пр.
[170] Арпан — стара френска мярка за повърхност, равна на 34–51 ара. Б.пр.
[171] Монитьор — до 1869 френски държавен вестник. Б.пр.
[172]Един разтег е равен на 182 см. Б.пр.
[173] Хобема (Майндерт) — един от най-големите холандски пейзажисти (1638–1700). Б.пр.
[174] Потер (Паулс) — холандски пейзажист (1625–1654). Б.пр.
[175] Миери (Франс) — холандски художник (1689–1763). Б.пр.
[176] Доу (Жерар) — холандски художник (1613–1675). Б.пр.
[177] Рафаело (Санцио) — италиански художник, архитект и археолог (1483–1520). Б.пр.
[178] Вай Дайк (Антонис) — фламандски живописец (1599–1641). Б.пр.
[179] Сурбаран (Франсиско де) — испански портретист (1598–1641). Б.пр.
[180] Мурильо (Бартоломео Естебан) — испански художник (1617–1682). Б.пр.
[181] Вател — домоуправител на принц Конде. Самоубил се, защото прясната риба за една вечеря в чест на Луи XIV не пристигнала навреме. (1671). Б.пр.
[182] Апиций — прочут римски гастроном от времето на император Клавдий. Б.пр.
[183]Търсач на невъзможното (лат.). Б.пр.
[184] Маркиза дьо Гранж — безмилостно убита в 1667 година от деверите й. Б.пр.
[185]Богиня на ражданията (лат.) — Б.пр.
[186]На нищо не се учудвай (лат.). Б.пр.
[187] Faccino — носач (итал.) Б.пр.
[188]Героят изговаря неправилно името на знаменития френски проповедник през XVII век Босюе. Б.пр.
[189] Proprio motu (лат.) — по собствен почин. Б.пр.
[190] Матан — езически жрец в трагедията Атали от Жан Расин. Б.пр.
[191] Пактол — златоносна рекичка в древна Мидия. Б.пр.
[192] Жарнак (Ги Шабо, граф дьо) — победил противника си на дуел, като му счупил ненадейно крака с опакото на сабята си. Б.пр.
[193] Арпагон — главен герой от Молиеровата комедия „Скъперникът“. Б.пр.
[194] Царица Маб — вълшебница от английските приказки; Титания — също; Шекспир ги споменава — първата в „Ромео и Жулиета“, втората в „Сън в лятна нощ“. Б.пр.
[195] Д’Агесо — знаменит съдебен деятел — X в. Б.пр.
[196] Нанкин — тънък вълнен плат. Б.пр.
[197] Качуча — испански танц. Б.пр.
[198]В оригинала е използвана думата garance (вещество с аленочервен цвят, добивано от растението Rubia tinctorum) Бел. Alegria
[199]Френски вестник от онова време. Б.пр.
[200]Човешко е да се греши (лат.). Б.пр.
[201]Антонио Алегри, наричан Кореджо — италиански художник (1494–1534) Б.пр.
[202]Уверен в намеренията си мъж. (лат.) Б.пр.
[203]Отивам на село (лат). Б.пр.
[204]Пиетро Ванучи, наричан Перуджо — италиански художник учител на Рафаел (1446–1523). Б.пр.
[205]Богиня на семейството в древния Египет. Б.пр.
[206] Латакия — сирийско пристанище. Б.пр.
[207] Али Тепеделенли (Али паша Янински, 1741 — 1822) е историческа личност, феодал, номинален васал на Османската империя, фактически владетел на Албания и гръцката област Епир между 1787–1820 г. с център града-крепост Янина. Тъй като има огромно влияние в Гърция и Албания, е обвинен за размирник и сепаратист от Високата Порта. В началото на 1822 г. е пленен и екзекутиран. Смъртта му дава решителен тласък за националноосвободителното движение, довело до създаването на Гърция като независима държава. Има трима синове, няма данни да е имал дъщеря. Бел. Alegria.
[208]От Притчи Соломонови — XIX глава. Б.пр.
[209] Ливра — мярка за тегло — 453 грама. Б.пр.
[210]Според едно християнско поверие архангел Михаил прибира душите на умрелите. Б.пр.
[211]Герои от романа „Ламърмурската невеста“ на Уолтър Скот. Б.пр.
[212] Локуста — прочута римска отровителка. Б.пр.
[213] Агрипина — майка на Нерон. Б.пр.
[214] Брунхилда, Фредегонда — снаха и зълва, кралици от VI век, водили жестока борба помежду си. Б.пр.
[215] Полоний — герой от Шекспировата трагедия „Хамлет“. Б.пр.
[216]Кокетна и лекомислена девойка от простолюдието. Б.пр.
[217]Мой Бенедето (итал.). Б.пр.
[218]Признавам (лат.) Б.пр.
[219] Левга — мярка за разстояние; сухопътна левга = 4444 метра; морска левга (миля) = 5516 метра. Б.пр.
[220] Фиески — корсикански заговорник, направил опит да убие крал Луи Филип през 1833 г. Б.пр.
[221]Прочут паметник мавзолей в Париж. Б.пр.
[222]Остригана коса на темето на католически духовник. Б.пр.
[223]Площад, гдето са били извършвани екзекуции. Б.пр.
[224]Дявол (итал.). Б.пр.
[225] Амфитрита — богиня на мирото (гръцка митология). Б.пр.
[226] Офир — неустановена източна страна, където Соломон пращал да търсят злато. Б.пр.
[227]Таен германски съд от края на XII в., който заседава за последен път през XVI в. Б.пр.
[228] Стърн (Лорънз) — британски писател (1713–1768) Б.пр.
[229]Потомците на Агамемнон и Менелай (Омиров епос). Б.пр.
[230] Федра — диалог от Платон за риториката и любовта. Б.пр.
[231] Виас — гръцки философ от VI в. пр.н.е. Б.пр.
[232]Парижки театри. Б.пр.
[233] Паста (Джудита) — италианска певица (1798–1865). Б.пр.
[234] Малибран (Мария) — Френска артистка, испанка по рождение. Б.пр.
[235] Гризи (Джулия) — италианска певица (1811–1869). Б.пр.
[236] Арпан — стара мярка за повърхност, равна на 3,4 до 5 декара. Б.пр.
[237] Фунт = 0,453 кг. Б.пр.
[238]Герои от операта „Отело“ на Верди. Б.пр.
[239] Алсест, Дорант и Валер — действуващи лица от Молиеровата комедия „Мизантроп“. Б.пр.
[240]Митологически овчар, в който била влюбена богинята Артемида (гр. мит). Б.пр.
[241] Quaerens quem devoret (лат.) — Търсейки кого да разкъса. Б.пр.
[242] Юдит и Далила — библейски героини, прочути с безстрашието си. Б.пр.
[243] Лувър — градче с департамента Сена и Оаза. Б.пр.
[244] Деидамия — прелъстена от Ахил, ражда Пир (гр. мит.). Б.пр.
[245] Локуста — прочута римска отровителка, оръдие на Агрипина и Нерон. Б.пр.
[246] Пилон (Жермен) — прочут френски скулптор (1537–1590). Б.пр.
[247] Speech — слово, реч (англ.). Б.пр.
[248] „Робер Макер“ — популярна за онова време комедия от Бенжамен Антие и Фредерик Льометр. Б.пр.
[249] Абелар (Пиер) — френски философ и богослов (1079–1143) прочут със своята любов към ученичката си Елоиз (1101–1164). Б.пр.
[250]Прочута поема на Малерб (1555–1628) към баща, загубил единствената си дъщеря. Б.пр.
[251]Главен герой на романа „Куция дявол“ от Льосаж. Б.пр.
[252] Quos ego (лат.) — аз вас… (заплаха на Нептун към непокорните морски ветрове). Енеида, I гл. Б.пр.
[253] Пиксерекур (Рене-Шарл) — френски драматург, баща на мелодрамата (1773–1844). Б.пр.
[254] Симон (Луи) — автор на много ценни Мемоари Б.пр.
[255] Дофис (фр.) — служебно. Б.пр.
[256]Една от трите сестри, митологически чудовища, които превръщали в камък всеки, който ги погледнел. Б.пр.
[257]Кентавърът Несус, ранен от Херкулес, когато се опитал да отвлече жена му, й подарил плаща си. Херкулес го наметнал и веднага умрял (гр. мит.). Б.пр.
[258] Аякс, герой от „Илиада“, вдигнал пестник към небето, преди да бъде погълнат от вълните. Б.пр.
[259] Пюже (Пиер) — прочут Френски скулптор и архитект (1620–1694). Б.пр.
[260] Ла Канебиер — главна улица в Марсилия, която води до пристанището. Б.пр.
[261] Ганимед, троянски княз, грабнат от преобразения на орел Зевс, който го направил свой виночерпец (гр. мит.). Б.пр.
[262]Съкратено от английското god damn it — дявол да го вземе! Б.пр.
[263]Братята Кай и Тиберий Гракх, римски трибуни. Б.пр.
[264]Игра на думи: toucher (от френски) значи и пипам, и получавам. Б.пр.
[265]Вид италианско вино. Б.пр.
[266]Старинна папска монета. Б.пр.
[267] Non capisco — не разбирам (ит.) Б.пр.
[268] Mio caro — драги (ит.). Б.пр.
[269] Екстрадиция (юрид.) — Връщане на престъпник по искане на властите в родината му. Б.пр.
[270] Scendi — слез! (ит.). Б.пр.
[271] Di qua — оттук (ит.). Б.пр.
[272] Avanti — напред (ит.). Б.пр.
[273] Ессо — ето (ит.). Б.пр.
[274]Прочута швейцарска фирма за часовници. Б.пр.
[275] Голиат — библейски великан, убит с прашка от цар Давид. Б.пр.
[276]Какво има? (ит.). Б.пр.
[277]Член на английска религиозна секта с много строги правила. Б.пр.
[278]Петдесет дъщери на древен египетски цар, които убивали мъжете си в деня на брака и били осъдени да пълнят в ада бездънни бурета (гр. мит.). Б.пр.
[279]Герой на Молиеровата комедия „Скъперникът“. Б.пр.
[280]Син на Одисей, задържан от нимфата Калипсо, когато отишъл да търси баща си (гр. мит.). Б.пр.
[281]На френски изразът е „Attendre et espérer!“ и би следвало в превод ва български да бъде „Да чакаш и да се надяваш!“; т.е. финалната фраза на романа е не толкова в императив (повелително наклонение, както е в българския превод), колкото в своеобразен инфинитив, придаващ й библейско звучене. — Бел.NomaD.
Дата добавления: 2015-09-27 | Просмотры: 1064 | Нарушение авторских прав |